В момента има 30 посетителя в сайта

Последни коментари

  • За пореден път,се нуждая от помоща на Ходжа Ибрахи... Readmore...
    добавен от: Х.Г
  • Здравейте Ходжа Ибрахим. Извинявам се за безпокойс... Readmore...
    добавен от: Ники
  • МОЖЕЛИ МУСКА ЗА ОПРЕДЕЛЕН МЪЖ Readmore...
    добавен от: ТЕОДОРА
  • Нека и аз да изкажа възхищението си от Ходжа Ибрах... Readmore...
    добавен от: Х.Н
  • Здравейте!Искам да потвърдя, че ходжа Ибрахим се о... Readmore...
    добавен от: hotsecret

ДРУГИ

Размисли за ревността
Оценка на читателите: / 17
Слаба статияОтлична статия 

Ревността - лошо, неприятно, дори понякога опасно чувство

Човек под въздействието на това чувство започва да върши нетипични за ситуацията в която се намира постъпки. С две думи започва да се държи като пълен идиот.

Ревнивия човек има изключително развинтено въображение. Доста често, човек под влиянието на това опасно чувство си втълпява какви ли не версии от ежедневието на ревнувания обект, които в повечето случаи отстрани изглеждат невероятни, дори невъзможни. Ревността винаги води до влошаване на отношението между двама души, страх, прикриване на действия, скандали. Доста често се стига до раздяла. Най- лошото е, че понякога води до убийство или самоубийство.

С развитието на технологиите, като че ли и ревнивите хора се увеличиха драстично.

В последните десетилиетия се появиха доста възможности за свободно общуване, чрез сайтовете за запознанства, социални мрежи, чат клиенти. И разбира се с това у ревнивците се появи още един повод за подозрение. Особено след като в мрежата започнаха да никнат като гъби сайтове като "секс без ангажимент," "момичета по пощата "," Сексучителки "и така нататък.

Доста хора споделят мнението, че ревнува ли един човек, то той не обича.

Не съм съгласен, тъй като ревността е чувство, което се поражда на базата на чувството любов. Ако няма любов, няма да има ревност. И когато усетим дори и мек намек, че можем да загубим най- скъпото си(любимия човек), ние се стараем по какъвто и да е начин да го задържим. Тук , когато сме безсилни, вече се появява ревността. Безсилни сме, затова се стараем да прекъснем всякакви контакти на любимия с околните, които са вариант за създаване на нова връзка. Безсилни сме, затова прилагаме сила за да задържим половинката си. Безсилни сме, затова, чрез силата си опитваме да наложим страх и контрол над него. Но ревността и нейните крайни методи не решават проблема.

Ето как би отговорила вашата половинка, която е подложена на зварската ви ревност:

Къде са добрите и мили думи между вас?- Отидоха си.

Къде отиде свободата ви? -Той ми я отне!

Къде отидоха чувствата ви?- Превърнаха се в страх и омраза!!

 

В крайна сметка какви са изходите от тази ситуация? Самоубийство за по- чувствителните, убийство за по - смелите, и нов живот за по-умните (разбира се, ако успеят да избягат).

Не знам защо написах тези редове, прочетох тази статия и ми стана тъжно, до какво може да доведе това чувство.

Затова нека не позволяваме на това чувство да замъгли истинските чувства към човека до нас. Нека му дадем свободата, а той ако ни обича, ще се върне при нас.

 

 


 
Брой прегледи на съдържанието : 594632