Денят на труда и на международната работническа солидарност или известен в България като Ден на труда е международен празник на трудещите се хора, приет за един от официалните празници в Република България. Празникът обикновено се отбелязва на 1 май. В САЩ и Канада той се чества на първия понеделник от септември.
1 май е 121-ият ден в годината според Григорианския календар (122-и през високосна). Остават 244 дни до края на годината.

Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя през 1886 година на 1 май, когато се организира първата в историята общa международна стачка. В американския град Чикаго на стачка излизат 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а стачкуващите дават осем жертви. Във следващите години 1-ви май започва постепенно да се отбелязва в почти всички страни.


В социалистическите и комунистическите страни на честването на празника се е отдавало голямо значение, като част от идеята, че тези страни са управлявани именно от работническата класа.

В България
В Народна република България Международния ден на труда се чества за първи път през 1890 година. В годините на Комунистическа България празника се отбелязва с мащабни манифестации и празненства из цялата страна.

Понастоящем празникът е официален и е неработен ден. Държавната власт не се ангажира с провеждането на масово отбелязване на празника. Честването е най-често отбелязвано от леви партии и движения, като най-значителни са митингите-концерти на БСП.
По света
В някои държави по света този ден е отбелязван официално, в други се чества неофициално. В СССР е бил важен празник, отбелязван с военни паради, подобно на социалистически Китай. Празникът се е чествал и в Третия Райх под името „Имперски трудов ден“.

http://biskvitka.net/